DREAMER'S BLOG

Казвам се Декември

От известно време си мисля как да напиша този пост и може би този промеждутък между най-семейния празник и новото начало е идеален за целта.

Всички знаем, че декември е месец на равносметки и ми се щеше да опиша и своята година. Можех да я разкажа като сценарий на филм с премесени жанрове или статистика за числата, които оставям в миналото. Но тъй като не се славя с особено добри умения в екселските таблици, а и писател не съм – реших да го направя по своя начин.

Това беше година на препускането. Препусках през различни работни места, през храни, които по-рано отричах да опитам, през пътешествия, за които сякаш не бях и мечтала, през щастливи дни прекарани със семейството и приятелите ми, през тежки моменти, загуби и провали, но най-вече препусках из чуждите умове, за да разбера и преоткрия своя.

Знаете, че не крайната цел е важна, а самото пътуване, нали? Е, през тази година открих много нови неща за себе си и успях да узрея още малко. Точно толкова, че да разбера, кои са важните неща в живота и да започна да ги оценям, преди да са свършили.

Успях официално да се разделя с двама работодателя само за 12 месеца, но научих толкова много за хората и за комуникацията помежду им, колкото в последните години не съм си и мислила.

За пръв път опитах суши, люти чушки, лазаня, домашен доматен сок, миди, скариди, патладжан и какво ли още не (вече можеш да премигнеш – да, това е истина) и проядох истински спагети болонезе, тиквички и гювеч, а кюфтета по чирпански е официално любимото ми ядене за 2017! Всички тези храни, бяха в забранения лист допреди година, само защото не ми изглеждаха добре или пък дори си въобразявах, че може да ми стане лошо от тях 😀

Междувременно успях да се разходя из Дубай, Ситония и Рим, а в България посетих (вероятно) най-красивите плажове, в (със сигурност) най-страхотната компания!

Сложих си брекетите, за които говоря от почти 8 години и съм по-щастлива от всякога с това си решение, тъй като те пък точно през тази година са си направо тренд и дори успях да убедя две от приятелките си, защото всичко е по-лесно, когато не си сам (сега сме си цяла банда “Робокоб” 😀 )

Стоплих няколко приятелства и споделих възможно най-много време със семейството си и като цяло – хората, които обичам.

Загубих любимия си котарак, когото спасих от улицата преди почти 12 години и с когото свързвам целия си съзнателен живот.

И така от щастие към нещастие, се научих да влагам повече старание и търпение към всяка ситуация, която ни носи това приключение на име Живот. Научих се да пропускам нещата, за които не си струва. Научих се да ценя времето си повече и да не го влагам в празни каузи. Научих се да вярвам в добрия изход от всяка ситуация и да притъпявам драмата, която ни залива.

Преди финала, ще ти разкажа и нещото, което ме разтърси през тази така динамична година.

В една юлска вечер, прибирайки се от July Morning, на Тракия се беше случила поредната катастрофа за лятото и колите пред нас намаляха и спираха, а също и ние. В следващия момент видяхме, че огромният камион зад нас не намали. Тогава, наречи го Господ, Вселенска сила или просто съдба, ни даде стотни, в които да преминем в другата лента, докато тирът се заби в колите, стоящи пред нас, със страшна сила. Следващите минути ги помня замъглено. А останалите часове от нощта почти преминаха в мълчание и тихо преповтаряне на ситуацията в главите ни. На другия ден, аз, тази която не вярва в религиите и се чувства неловко, четейки молитвии и с негативизъм влиза в църкви, си запалих свещ.

Повярвайте ми, животът е кратък, по-кратък, отколкото си мислим, а Бог съществува. Без значение какво е името Му, как се обръщаме към Него или къде отиваме, за да Му се помолим или благодарим. Ако Него го нямаше, аз нямаше да се усмихвам, пишейки този пост. Със сигурност това е най-ценния ми урок през годината, но това, което си взех от него е, че има непростими грехове. И вероятно всеки от нас ги допуска. А именно – бъдете до близките си, пазете ги със зъби и нокти, дори и от себе си. Думите болят най-много. Преглътнете недостатъците си и се прегърнете. Направете всичко един за друг, защото е безмозъчно да страдаш, когато не си направил всичко по силите си, когато е можело.

А за финал ще завърша с цитат от Светослав Иванов от предаването “120 минути”, който съм споделила миналата година, но с пълна сила важи за всяка следваща. Насладете се:

“Отива си една трудна година, в която светът се преобръщаше пред очите ни.
На този фон искам да ви кажа няколко думи, за които да се сетите следващия път, когато се случи нещо, което да ни накара да се почувстваме несигурни, тъжни, отчаяни.
Днес е ден, който прекарваме с най-близките си. Хора, които забързани в ежедневната суета често пропускаме, неглижираме, хора които знаем, че винаги ще са до нас, каквото и да се случи. Сега вие сте заедно. Не пропускайте момента, бъдете нежни и обичливи едни към други.
Екзюпери се молил в своята прословута молитва Господ да го научи на изкуството на малките крачки „Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да върви гладко“.
Да, в живота всичко върви гладко в младостта, след това идва съзряването. Важното е да знаем, че само когато имаме някого до себе си, можем да преминем през трудностите.
Ние живеем без война и ако погледнете света в момента, без предубеждения, ще видите, че страната ни продължава да е нашият сигурен дом. Да, може би ако се сравняваме със стандарта на германците, французите, американците, ние сме бедни, но не забравяйте, че това сравнение е със страни, в които в момента всички искат да отидат. Защото всички са по-бедни от тях.
Точно този блян за по-добър живот и пари докара стотици хиляди мигранти в тези държави. Тези общества се промениха безвъзвратно, но България все още е стабилна и спокойна. Въпросът е как ще я опазим. Въпросът е как ще се променим ние, какво искаме да постигнем като общество, ще започнем ли най-после да се слушаме, а не да крещим и самобичуваме.
Защото нашият живот е уникален, а не просто Мини ми на нечий чужд живот.
Честита Коледа!“