DREAMER'S BLOG

Най-скъпоценните неща не са неща.

Или един разказ повлиян от емоцията ми по загубата на едно от най-невероятните същества, с което животът ме срещна преди само 11 години и раздели вчера.

Този разказ няма да бъде в типичния за мен хумористичен стил.

Този разказ ще бъде кратък. Като живота.

Най-скъпоценните неща, не са неща.

Най-скъпоценните неща си отиват и оставят следа. За разлика от вещите. С най-скъпоценните неща никога не си готов да се разделиш и поради тази причина Бог ни ги отнема най-неочаквано и за кратко. За да ни напомни, че в живота има неща, по-важни от това да успееш на всяка цена в работата или да си купиш поредната вещ, която ще ти подари минута щастие.

Щастието и любимите същества в живота ни са подарък, а ние хората имаме навика да придобиваме чувство за собственост над подаръците. А те не са наши. Нищо не е наше. И винаги, когато си мислим, че ИМАМЕ всичко, Бог ни зашлевява шамара, който сме си заслужили.

Но този разказ няма да свърши така. Вероятно ти се струва грубо, но всъщност идеята е друга: Не се страхувай да плачеш по изгубено същество. Изплачи си всичко. Остави го да те завладее и после се отпусни. Бъди щастлив за всичко, което ти е било подарено. И не мисли какво е можело/щяло/трябвало. Бог изпраща толкова мъка, колкото човека може да понесе.