DREAMER'S BLOG

На баба ми с любов

За всички онези всеотдайни, любящи, даващи 101% от себе си, баби по света и по-специално за моята баба Динка, която днес пораства с още една година – ден, който празнувам и аз, защото съм една голяма късметлийка с нея.

За жените и техните възрасти не се говори много, но баба ми не крие възрастта си. От известно време се шегуваме, че вече годините си изброява „в евро“ (делим ги на 2), да не сме вчерашни, я! Но в еврото, това което е преживяла, не би се побрало.

Баба ми е родена във времена, в които децата са отглеждали други деца, докато родителите им са работили на нивата, а понякога и са нощували там, тогава тя е изкъпвала, нахранвала и приспивала сестра си, а след това е вършила и домакинска работа… докато не е станала на 14. Тогава заминава за „големия град“ и я подхваща един друг живот. Онзи трудния, да се справиш сам на абсолютно чуждо място, където хората от село е трябвало да се докажат 5 пъти повече (тогава, за разлика от сега, наистина е било така). И след като усвоява и това и се сблъсква с редица трудности – среща дядо ми и така цял живот, докато… както е в брачните обети (ама наистина).

Когато бяхме малки със сестра ми, баба напусна работа, за да се грижи за нас. Тя ни помагаше със задачите по математика, а дядо със историята – всички заедно усвоявахме и английския. Играехме на всякакви игри до късно вечер и се смеехме, а през уикендите често ходихме на село, където имахме огромни и препълни градини и 15 котки, за които баба и дядо купуваха специално риба. На връщане минавахме през всички дупки, пеехме и подскачахме. Едни от най-щастливите за баба ми години, сега е сигурна в това.

После животът се намеси и тя остана сама. От тогава си говорим повече и по-малко играем, разказва ми стари истории, които на драго сърце бих изслушала стотици пъти, просълзяваме се, а после си казваме по някоя глупост, нали сме адашки, и се смеем.

През лятото е типичният български възрастен човек – има къщичка на село и там с малко помощ произвежда всякакви зеленчуци и плодове, а голямата ѝ гордост е перфектно поддържаната цветна градина. През останалото време непрекъснато чете нови неща, слуша френска музика, пише разкази за всички места, които ние посещаваме, умело използва Viber и пътува в България, а напоследък и извън нея. Да, определено е специална. Може би, особено за мен.

Баба ми е фурия. Тя е моето вдъхновение. В единия ден пръска лозята на село, а в другия си събира сакчето и се отправя на пътешествие до Дубай (на гости на сестра ми), сама, с чуждестранна компания, без да говори английски, но пък заредена с много любов, че внучка ѝ я чака.

Тя е моето олицетворение на думата „сила“. Когато нещо ми тежи или се чувствам обезверена се сещам за хилядите ѝ приключения и как винаги ме посреща с усмивка. Мога да ѝ споделя всичко и тя няма да ме осъди. Ще ме посъветва деликатно и ще продължи напред.

Защо ви разказвам това?

От баба си знам едно – „Всичко прави с любов. И когато ти е най-тежко – запей си някоя песен. Животът не става по-лек като се оплакваш. Дори да миеш чинии в ресторант за 500 човека, да чистиш или обслужваш – прави го с любов. Хората го усещат.“ Колко от нас разсъждават така?

Нали знаете, няма перфектни хора, но има такива, които заслужават всичко. Да си премълчиш като си напрегнат. Да подминеш някоя дреболия… Защото всъщност въпреки всичко, с което си запълват времето, единственото им щастие сте вие…

Има ли човек, който ви вдъхновява? Не говорим за известна личност, а за близък. Такъв чиято история ви кара да продължавате напред. Да сте благодарни и да се радвате на всичко, което имате.

Честит Рожден Ден, бабче! Аз съм твоето име (и на дядо), а ти си моята опора. Бъди здрава! Благодаря!

А вие, dear dreamers, ако все още имате такова съкровище до себе си, веднага отидете при нея – целунете я, прегърнете я, кажете „Благодаря!“ Няма нищо по-важно от това в този момент. Ценете тези моменти, защото те са истинското богатство.