Всичко, което е далеч от морето… Не ми е достатъчно.

Не знам дали аз нося със себе си облаци, но миналия уикенд в Созопол, слънцето беше рядко явление, а в София е дори още по-дъждовно. Сякаш само, за да ми покажат Вселенските сили, че пълно щастие – няма!

И все пак, когато вълните галят пръстите ми, нищо друго не е от значение. За мен това е изхода от всяка лудост и тревога. Морето е спасение. Морето е щастие.

Щастие в синьо!

/Това няма да бъде типичният гайд, защото дори и да не си бил в Созопол, ще ти е нужен около час, за да опознаеш и най-малките му дейтайли. А има ли някой, който не е чувал за плажа „Смокиня“?/

Това са любимите ми неща в снимки.♡