Ще взема да изляза много сериозна този път, но ето че 2 седмици след пътуването ни, пред очите ви е поредният НЕгайд от Дея и пътешествията ѝ. Пригответе си нещо за хапване или поне кърпички, да попивате лиги, защото през 4те дни в Истанбул се отдадохме основно на food tourism и най-вече с това може да ви бъдат полезни долните редове. Приятно четене.

Решихме да пътуваме с кола до Истанбул, защото кой се връща от Турция с празни ръце и на кой му остава празно място в ръчен багаж за самолет?! Изтеглете си offline карти и си подсигурете малко интернет и разговори от роуминг пакет, че без тях дерат кожи.

Направихме почивка в Одрин – разходихме се, закусихме и пихме кафе в едно много артистично и приятно кътче в на пръв поглед неугледното градче (ще ме прощавате). Не записах името,  а на maps го няма визуализирано, но оставям поне адреса: Fatma Sultan Sk. No:6. Препоръчвам!

След това се запътихме към Истанбул – минавайки по магистрали, ще имате ТОЛ такси, които може да си предплатите (наричат се HGS toll и може да се купи талон от крайпътни заведения и безниностанции с този надпис) или да си плащате в кеш на всеки изход от магистрала. Препоръчваме втория вариант. Тук вмятам и че в момента цените на горивата са доста по-ниски и съответно таксита, скутери и тротинетки под наем, излизат доста по-евтино.

Отседнахме в европейската част, а името на мястото е Obahan Hotel – хотелът е хубав, локацията е на 3мин пеша от Синята джамия, персоналът е много мил, предлагат безплатен паркинг и могат да ви запазят места за каквито екскурзии решите да се запишете (разходка по Босфора или нещо друго), има включена закуска, която е мнооого вкусна и разнообразна. Оценката му за този ценови диапазон беше най-добра. За мен търпи критики относно почистването (донякъде) и изолацията, понеже се чуваше всичко. Но пълното щастие е илюзия 🙂

В последствие попаднахме на това видео: https://www.youtube.com/watch?v=IH71ME1ChDg

Доста е полезно, ако не искате да бъдете класическите туристи в Истанбул, а да се слеете с хората. Препоръчвам ви да разгледате и целият канал, който е изцяло свързан с информация за мегаполиса. За съжаление, ние го видяхме късно.

Това е НЕгайд, защото ние определено не си падаме по туристическите дестинации. Тръгваме пеша с ориентировъчна цел и просто опознаваме градовете, които посещаваме чрез хората, с които се разминаваме по улиците, по храната, която опитваме и по гледките, на които се натъкваме.

Та, от гледна точка на хапване – ето списък с местата, които препоръчвам:

Carlos Terrace Restaurant – като храна – 6/10, но e на rooftop и би било чудесно при хубаво време

Serbethane Cafe Restaurant – кафе-ресторант между един от пазарите и Синята джамия

Vavelya – ресторант в Taksim с гледка към залива The Golden Horn

Evvela Hocapasa – невероятна сладкарничка в район, пълен със заведения

Meşhur Filibe Köftecisi – коментарът е по-долу, намира се в тунел, пълен със заведения за бързо хапване.

Общо взето „фенси“ ресторантите за мен не са „Турция“, често искат да угодят на всички и не наблягат толкова на тяхната кухня, което е загуба. Така че ако сте гладни и ви попадне някое не толкова instagramable място – дайте му шанс, възможно е да ви хареса повече от лукса. Ние лично, с дни наред се връщахме назад и си говорихме за вечерята в Meşhur Filibe Köftecisi – много семпло, малко напомня на закусвалня, 3-4 неща в менюто, сервират ти ги всички и просто си облизваш пръстите! Вярвам, че ще важи за всеки.

Боже! Дюнерите! Как забравих за тях!?

За тези 4 дни, сме яли поне 3 или 4 пъти дюнер – първо с научно-изследователска цел и второ, защото при the real shit дюнер липсват картофите и съответно това е една от най-леките street храни. Няма да ви препоръчвам конкретно място, защото ако не сте фенове – няма да ви бъде толкова интересно, а ако сте – е редно да извървите сами своят път. Бих посъветвала две неща – пробвайте на повече и различни места, и си искайте „biber“ – това са техните малки, люти чушлета. Имайте предвид, че и без да си поискате допълнително, на повечето места ги слагат в дюнера (за хората, които не обичат люто).

И може би, last but not least – разходката с корабче по Босфора.

Решихме да букнем през хотела разходка по залез. Цената беше 20 евро на човек за 3 часова разходка и специално нашият експириънс беше една идея разочароващ – закъсняха да ни вземат, групата ни забави тръгването на целия кораб с около час, което намали времето за разходката, нямаше места за всички и ни върнаха на практика преди самия залез. Бих препоръчала да се разходите по крайбрежната, да си харесате корабче и да си запазите място директно. Apart from that – страшна красота! И пак ще ви върна малко по-нагоре в линковете, защото според мен азиатската част трябва да се види.

Винаги е трудно да опиша изживяване с думи, но при Истанбул ми се вижда направо невъзможно. Отвсякъде шофьори на всевъзможни превозни средства – от пазарско ремарке, през моторчета, тротинетки, коли, бусове, трамваи, тирове. Светещият светофар е просто част от екстериора, който никой не забелязва. От точка А до точка Б, спираш по 20 пъти, за да се разминеш с нестихващите тълпи от хора – някои тичат, други са човешката версия на ленивци, но нито един не с движи със средна скорост. Навсякъде цветове, пазари, вкусове и аромати… И на най-неочакваното място открихме нечувана тишина – Gülhane Park. Заобиколен от пълна лудница от всичките му страни, влизайки вътре, изведнъж става тихо и спокойно, хората хапват на пейка или лежат на тревата – просто се наслаждават на спокойствието. Та, това е вашето място, когато шумът ви дойде в повече.

Ами – това е то. Пишете ми в Instagram, ако усетите, че мога да ви бъда полезна с друго, планирайки това изживяване, наречено „Истанбул“ 🙂