Приятно е да откриеш място, на което има всичко, ама наистина всичко. Чувството от това е равносилно на нещо като вечно пълен хладилник и безгрижие. Обаче сега си представи място, което съчетава всеки възможен цвят, хора с разнопосочни енергии и те кара да изпитваш невероятен набор от емоции, всеки ден.

Такова е усещането да си в Лисабон. Или поне за мен.

Нека ви разкажа…

Казвам се Елия. Името ми идва от детска приказка. Винаги съм се вълнувала от хората около мен, от средата в която се намирам и от историите, които носят те. Тази година прекарах 5 месеца по програма Еразъм+ в Лисабон.

До тогава не бях живяла за по-дълъг период от 2 седмици извън България. Сама.

Когато си сам на непознато място, имаш възможността да изследваш по-пълноценно културата, средата, динамиката на ежедневието и усещането, което носят срещите с месните.

(Бел.ред.: И така Елия се превърна в гид за нас в Португалия, а аз от своя страна я поканих тук, за да сподели своите препоръки, опит и приключения с вас.)

За това време, в моята глава, Португалия се характеризира със следните особености:

• Напълно нормално е, разхождайки се по улицата, да се сблъскаш с някой забързан човек със сърф в ръка;
• Красотата на плажовете те отвява. Вятърът и студения Атлантически океан – също;
• Цветната атмосфера на града се дължи, както на множеството Azulejos (плочици по фасадите на сградите), така и на многото графити. Тук всеки градски недостатък се трансформира в полза.
• Прострените гащи, под които минаваш, докато се разхождаш из тесните улички са ежедневна гледка;
• В страната има изключително много бразилци, африканци и европейци. Може да се нарече своеобразен събирателен център за целия свят;
• Когато се разхождаш в супермаркет ще ти направи впечатление, че има огромно разнообразие от риба и дарове, но и прекалено много пластмасови кутии, и ще оцениш истинския вкус на плодовете и зеленчуците в България;

А относно това какво да правиш в Лисбон?

Ето няколко непретенциозни, но безкрайно чаровни места, които си заслужава да посетите и няколко особености на средата:

Изгрев на Miradouro de Santa Luzia

Да посрещам изгреви винаги ми е било трудоемко. Но в момента, в който видиш първите слънчеви лъчи от това място, разбираш, че усилието, което се изисква да станеш от леглото си струва. Ако си на Miradouro de Santa Luzia и отиваш за изгрева за първи път, вярвам, няма да е за последен. 

*Про тип: Това е най-подходящата локация, на която да видите изгрева в района на Лисабон. Плажната ивица е на запад… Та отне ми време да схвана, че всъщност разположението града не предполага да видия изгрева от плажа и въпреки, че съм будувала цяла нощ и съм премръзнала от студ, слънцето няма да се премести специално за мен.

Малко екзистенциални въпроси не вредят.

Още на Miradouro de Santa Luzia ще забележите графит, на който пише „Yes, life is good”. И не само там. В целия град по улиците има скрити позитивни послания от Henry. А за да не се чудите Who the f*ck is Henry, просто влезте в уеб сайта му и прочетете повече за неговия бон-вивантски колектив. Семпла артистична идея, която поражда много въпроси и дарява с усмивки всеки минувач.

Потъни в малките улички на Alfama.

Та, споделих ви вече за веещите се гащи.

Имат силно концентрирано присъствие в най-стария квартал на Лисабон – Алфама. През 1755 година става тройно бедствие – по време на техния Великден (Páscoa) – земетресение срутва почти 90 процента от града, от запалените свещи в домовете им се предизвикват пожари, а същевременно от близката река Тагус се формира цунами. Благодарение на факта, че Алфама се намира на хълм и е на по-високо равнище, там все още можете да видите запазени старинни къщи.

*Разходка с трамвай 28 (който се движи в района и минава на сантиметри от сградите) е добро решение, ако вече краката ви горят от спринтиране по градските баири.

Пингвини, Немо и скатове.

Ако трудно се климатизираш към океанската вода, споко. В Лисабон можеш и да плуваш на сухо. Час и половина са напълно достатъчни да посетиш Океанариума. Там може да видиш цялото поколение пингвини и да разбереш кой на кого е родител, син или зълва – да, имат си родословно дърво. Сградата е доста впечатляваща, а в центъра се намира 3 етажен аквариум, който събира акули, риба тон, скатове и много други океански създания.

За исторически гийкове.

Добре де, дори и да не си нърд, пак ще ти е любопитно да разбереш как се е формирало португалското общество, какво влияние има върху глобалната история, кои са великите им открития и като цяло да си отговориш на въпроса “Защо приличат на глобално село?”. Всичко това можеш да го преживееш в  интерактивния музей Lisbon Story Center. Намира се на Praça do Comércio (Площад на търговията). Той пък носи името си от времето, в което местните са продавали рибата, която са улавяли за деня.

Млечна баница, ама фенси.

Във всяко малко кафене ще забележите традиционните им десерти – Pastel de Nata. Ако трябва да бъда честна, единственото място, на което си струва да преядете с този десерт е сладкарницата Pastéis de Belém, която съществува от 1837 г. и използва оригиналната рецепта на манастира Mosteiro dos Jerónimos в околността.

Този десерт наистина наподобява млечна баница на вкус. Затова е важно да се яде топъл. За предпочитане е да се намирате в парка до Torre de Belém, който е на 700-800 метра от сладкарницата и да си пеете “Sun is shining the weather is sweet”. Нивото ви на серотонин ще расте правопропорционално с нивото на приетата захар.

LX Factory – фабрика за артисти.

Вместо да тъне в забрава и да се руши, изоставената фабрика LX Factory в индустриалната част на града приютява местните артисти. На всеки ъгъл има безброй графити, измежду тях малки магазинчета за крафт продукти, офиси и работилници. 

„Чети бавно“ (в превод – Ler Devagar) е посланието и името на библиотеката, която е разположена в хале на два етажа. Чувството да си там е неописуемо, особено за тези, които обичат да се лутат сред безброй книги.

Вечеря на края на света

минути с ферибот от Cais do Sodre до морска гара Cacilhas са достатъчни, за да си подариш златен залез. Планът е следния – първо изпращаш слънцето на Jardim do Rio на фона на панорамна гледка към Лисабон, а после отскачаш в някое от близките заведения на ръба на кея. Едно от тях е Ponto Final. 

И до днес се чудя дали името идва от факта, че буквално вечеряш на метър от реката и ако си достатъчно калпав, то вилицата ти може да отплава след едно по-рязко движение.

• Кажи Saúde!

За подобаващ завършек на вечерта, квартала Bairro Alto е идеален избор. Тесните улици ти се струват още по-тесни, когато са препълнени със студенти и туристи. Количеството барове и клубове е значително по-голямо от ресторантите, така че не очаквайте да е особено тихо в този район. Алтернативен вариант е Pink street, в близост до Cais do Sodre, като малко по-отдалечена улица.

Абе, с две думи – чаровни са си португалците и това е! Дори и в своите непонятни за нас черти. Съществуват в подреден хаос. Бързат бавно. Балансират темперамента и топлината си с фадо песните, в които опяват несподелена любов или друга мъка. А когато стане време да се прибираш вкъщи, истински разбираш какво е значението на думата „saudade“ (бел.ред. „липса“ или нещо да ти липсва).

Благодаря ви, че попътувахте мислено с мен! Надявам се прочетеното да ви е било полезно и ще се радвам да ми изпратите ваши кадри, ако решите да посетите Лисабон 🙂