DREAMER'S BLOG

Life update

Whew… Как се започва текст, след 9 месеца отсъствие?

Със сигурност не съм с бебе в ръце, числото е чиста случайност!

Абе изтървах му юздите на блога, то е ясно. Мисля си, че всичко тръгна от там, че не харесвам визията му (ако ти, който четеш това, имаш уменията и нервите да ми помогнеш с бекенда на това чудо тук – или познаваш друг, който отговаря на условията – пиши ми. плс.), но с времето осъзнавам, че това е оправдание от мързел. А аз съм много мързелив човек.

Off topic: Големи фенове сме на Master Chef и един от участниците го каза много точно: „Аз съм много креативен човек и когато нещо е много сложно, аз му намирам по-прост начин. Не, че съм прост, а защото ме мързи да го направя по по-сложния.“ Ако се замислите, ще откриете мъдростта в думите му. Иска се акъл!

Това не се отнася до блога де, него просто го зарязах.

Истината е, че аз не съм спирала да пиша – правя го всеки месец в рубриката ми в сп. Biograph – „Споделено от Дея“, както и поне веднъж седмично в профила на dreamlandbydeya в Instagram. Но тук е друго. Тук нямам ограничение в броя думи, букви, нямам рамка и сигурно затова излизам от прави(лни)я път.

И затова пак съм тук. Ако има вече кой да ме чете… Какво правих от август до сега?

Първо – оженихме най-близките ни приятели и ние им кумувахме! Беше голям купон – само ще кажа, че първият им танц беше на микс между Веско Маринов и Кристина Агилера.

В началото на септември пък се запознах с Ксения и направихме МЕГА кадри, с които спамя вече сумати време (+ този от кавъра).

Още сме на 7.09, когато за пръв път отидох на яз. Искър и Камелот и ви препоръчвам да отидете ако жалите за морски експириънс, в близост до София. А на другата сутрин с Любен потеглихме на североизточен трип! Изброявам топ локацийките набързо, че нЕма да има кой да чете:

  • Зоопарк Добрич – парк за животни, създаден от ХОРА, ама истински. Много е освежаващо и приятно да разбереш, че има и такива;
  • Балчик – препоръчвам ресторант Бялата къща, а надолу по крайбрежната има „Читалня“, от която можеш да вземеш, прочетеш и върнеш, каквото ти допадне. Нощувахме в х. Самара – цените са тънки, стените – още повече.
  • Трейшън клифс – както буквално пишеше на табелата – комплекс, направен с много пари, за хора с много пари. Но през септември водата е еднакво мръсна навсякъде.
  • Шабла – задължително намерете (ние успяхме по някакви неведоми пътища – буквално) лечебната кал и се намажете. Може да е гнусно, но бабите го правят, а щом те го правят, значи е полезно. Изяжте и един бургер на Bosi beach за пълно захранване на всички чакри.
  • Крапец – ако знаете как да наемем някоя от цветните къщички на плажа – свиркайте. Изглежда много яко! Но трябва да си вземем чадър.
  • Варна, моя любимая! – Just rooms & wine е мястото, където да отседнете – супер централно и много шик. П.С. знаете ли защо Starbucks във Варна е на друго ниво?

Докато бяхме там оженихме още едни приятели – бяхме само гости, а сватбата беше градинско-горска – жестока работа!

На следващата седмица – познайте! Още една сватба и още едни приятели – официално семейство. Ама в Стара Загора. Хубаво е у дома!

И влизаме в октомври. Ще излъжа ако кажа, че го свързвам с друго освен айляк и Предложението! (Посетете Еко комплекс Омая) Два скорпиона ще се женят, приятелЕ! То оставаше и да е друго след толкова сватби…

Wait a minute… през ноември – нова сватба – ново кумуване за нас. Този път в тесен кръг, защото макар и да не исках да я споменавам – пандемията си каза думата. И вируса го изкарахме, без много проблеми и без да заразим някой, та не се оплаквам! После – уикенд в къща от вилното селище Ягода и Малина! В Малина бяхме, а мъжете пиха дюлева. Плакахме и се смяхме с Kitty talks.

Декември с аромат на греяно вино, любими гостита, семейни преживявания, щастие и Нова година, посрещната на плажа в Свети Влас!

6.01 – именият ми ден, който никой не признава и едно тежко напиване с много смешни истории (поне за останалите). 24.01. – кумците ни стават кумове или забъркваме мощно една манджа с грозде, оплитаме се като свински черва, нека ПА някой се опита да ни раздели! И хоп, в последните януарски моменти се раждат две дечица на много близки двойки и ние автоматично хукваме да празнуваме!

През февруари измерих всичкото сватбени рокли, които бях харесала и поне 3 пъти бях на косъм да капарирам, ама хубаво е, когато бързак-човек като мен има професионални шоп-ъри за приятелки!

В средата на март поръчах роклята на шивач – нЕма да ви давам контакти, поне докато не съм сигурна, че резултатът ще е добър!

През последните два месеца – ще го кажем април и май – всичко се върти около организацията за сватбата и работата. В най-неочваквания и непланиран момент се оказах пред работно предложение, което поне на този етап мисля, че дълго време съм чакала и за нищо на света не бих пропуснала. Колкото и да е неподходящ моментът.

И на двама ни (с Любен, не с шизофренията ми) се случват много неща, промени, излизане от пустата комфортна зона – ама к’во да прайш… Ще се справим с всичко. Никога не давайте назад, приятелЕ! Освен, ако пред вас някой без маска  киха и кашля. Тогава даже е задължително да дадете назад.

Нямам идея кой има толкова свободно време, че да е стигнал до тук, но – БЛАГОДАРЯ ТИ!

Ето къде бях през последните 9 месеца, най-общо казано. Благодарна съм, че преминавам през месеците със семейството и приятелите си – знам, че само вие сте останали да прочетете. Мерси. Обичам ви, за което.

Обещавам, че няма да се губя повече 🙂