Добре дошли отново в блога ми, хора!
Този пост ще ви разкаже за едно наше пътуване до най-желаната дестинация това лято – Гърция. Явно отново носих със себе си лудия си късмет, защото влязохме точно ден преди да въведат онези онлайн декларации, които така и не видяха бял свят, но бяха задължителни и се върнахме точно ден преди изискването за резултати от PCR тестване.
Мисля си как един ден, след 10-15 години, пътищата неведоми ще доведат някой до този пост и ще се чуди за какви забрани дрънкам, но… драги читателю – годината е 2020-та, онази, която ако беше човек, то щеше да е или Ейми, или Джанис от Friends. Ако пък и тях не ги знаеш – направо не си труда да четеш надолу 😀
Крайната дестинация на пътуването ни е Camping Mitari, в област Nikiti. Ако пък искаш да подкрепиш българското черноморие можеш да намериш и информация за едни специални каравани в къмпингите „Градина“ и „Ахелой“.
В „Митари“ ни привлякоха бунгалата (ще ги намерите като „mobile homes“) – малки и спретнати къщурки с две стаи и баня, а отвън – веранда с всички кухненски пособия и разбира се – маса за „опиране на лактите“ и стабилно хапване по нашенски.
Минимума нощувки в къщичките е 3, а цените варират взависимост от месеца, но ги има описани на сайта – mitari.gr. В тях може спокойно да се готви – има предоставен индукционен котлон и тостер, но аз бих ви препоръчала да си носите скара (барбекютата не са позволени). На няколко пъти влизахме в забавни ситуации, затова държа да споделя специфичностите около наемодателите:
– в сайта не го пише, но се дава 100 EUR депозит в случай, че нещо бива счупено или загубено – при нас като компания от 3 момичета и 8 момчета, рискът беше голям, но почти нямаше издънки 😀 ;
– не знам дали беше във връзка с Covid-19, но не ни позволяваха да се съберем всички на една веранда (11 души), под предтекст, че може да се счупи (въпреки това, ние си носим навсякъде простотията българска и си се събирахме);
– климатикът в къщичката работи само ако всички прозорци и врати са затворени;
– предлагат чадър и шезлонзи, но само за най-близкия плаж, който не е класическата гръцка красота
Всичко останало, беше прекрасно – къщичките блестяха от чистота и се поддържаха чисти на ежедневна база, имаше малък ресторант, който предлага много вкусно готвено меню и магазин в самия къмпинг с всичко необходимо. А, да не забравя –
Митари разполага с два плажа – единият е на една педя разстояние от къщичките – морето там е мнооого спокойно и е доста плитко, а другият е в другия край (на 5-6 минутки пеша) – каменист, но син по гръцки и с много „мегдан“ за гмуркане.
След като се насладихме на „нашите“ два плажа, разбира се, започнахме да търсим други съкровища. Така се озовахме на Manassu beach – намира се отдругата страна на ръкава. Плажът и барът са доста фенси – нетипично за повечето гръцки места на които сме били, а цените в ресторанта са доста по-достъпни от тези на плажа. В близост до Manassu се намира и Robinson beach, който си заслужава посещението – води се една от най-красивите гледки в цяла Гърция.
В плаването с лодка се влюбихме още в Ammouliani (оставям линк към поста). Разбира се, че след като сме дойдохме, веднага започнахме да „обработваме“ компанията да си наемем лодка за един ден. Прегледахме опциите в Google и се спряхме на пристанището Ormos pangias, с букване от Zephyros. Платихме около 100EUR за цял ден (лодките са с капацитет до 5-6 души) и се захванахме да обикаляме ръкава по море. При наемането се прави подробен инструктаж, така че с вас не пътува и друг човек, който да управлява лодката. Има сумати плажове на които може да спрете, но задължителна дестинация ви е The blue lagoon – без шнорхел и очила (ако не и плавници), не тръгвайте – ще изпуснете много. Пропуснах да добавя да не забравяте и някоя биричка и нещо за хапване 🙂
И като казахме храна… в голяма част от времето си готвехме в къмпинга или ядохме гироси, но едно място ще остане в сърцата ни завинаги (не, не драматизирам излишно 😀 )
Ресторантът е Fish tavern Panos – доста близо, но с кола, разстояние от къмпинга. Собствениците са грък и българка, храната е невероятно вкусно приготвена, порциите са толкова големи, че поръчахме от всичко по едно и пак не успяхме да изпразним чиниите. Да не ви говоря за топлото, почти като у дома, посрещане или поне такова, каквото ни се иска да бъде и тук, но не е. За гледката към морето очи не ни останаха, но ще се върнем, със сигурност.
П.С. За всички узо фенове – айрян в Гърция няма, колкото и да се опитваш да им обясниш просто да ти смесят кисело мляко с вода – няма да стане, свикнете с тази мисъл още преди опашката по границата.
Е, това е от мен – ако сте решили да рискувате с югозападната ни съседка, това е мястото. Уединението и същевременно уюта, който предлагат бунгалата или караваните, няма да намерите в нито един хотел.
Надявам се информацията да е била полезна. Ако не е – винаги може да попитате Google 😀