Като един професионален overthink-er смея да твърдя, че резолюциите в последните дни на годината не ми се отдават толкова. Първо, че имам невероятното качество да забравям много от нещата, които ми се случват (за добро или лошо) и второ (което може би е повлияно от първото) – обикновено си вадя изводи и равносметки целогодишно.

Когато човек е млад, животът му в повечето случаи, е адски динамичен. Но какъв е смисълът от цялата тази динамика, ако не отделиш поне веднъж седмично някакви милисекунди, за да осъзнаеш какво ти носи тя. Защото ако си като хамстер в клетка (а вярвам, че сравнително често всички се вкарваме в такива периоди), то просто трябва да спрем, докато все още имаме крака и да започнем да използваме главата си. Или образно казано – многото спринтове не винаги те правят атлет.

Та, изводите за 2019-та няма да спрат до 31.12. в 23:59, но има някои неща, които не са нищо ново под Слънцето, едни НеРезолюции, които не решават човешки животи, но въпреки това, често забравяме да премислим преди да настъпи 00:00.
И понеже bibons е една от личностите, които ме вдъхновиха да напиша тези редове, съвсем неприкрито взимам назаем концепцията за числото 10, слагам ѝ отпред едно НЕ и започвам:

Не бъди робот

Да, знам, че понякога животът те оплита в еднообразието си (да, дори и динамичния начин на живот става еднообразен). И да, знам, че често дори не ти остава време да се погледнеш отстрани, но… Ако беше създаден дните ти да не включват нищо друго освен: аларма, миене на лице и зъби, обличане, пътуване до работа, кафе, стол, компютър, мишка, цъкане в точно определена последователност, обяд, стол, компютър, мишка, цъкане, кафе, цъкане, малко социални мрежи, цъкане, транспорт, у дома, вечеря, пижама, телевизия, сън, аларма, миене… То ти ЩЕШЕ да си робот. А ти не си. И само ти си способен да забодеш в окото еднообразието, преди да те е изяло. Всички мразим прословутите corporate small talks. Ами промени ги, излез от тая кутия и използвай сивото вещество зад уморените очи, защото единствения човек на който вредиш, си самия ти. Твоите идеи, твоите мечти – онова, което те прави специален. Онова, заради което те взеха на работа и онова, заради което имаш приятели и любим човек. Не си го забравил, нали?

Не се обграждайте с хора без смисъл

Ще речеш: „Какво значи това?“ Всеки един човек от моето лично или работно обкръжение притежава качество, заради което му се възхищавам. Има нещо в него, което ме вдъхновява и има мнение, което искам да чуя. Има в себе си съвет, който искам да имам предвид. Има знание за неща, от които аз не разбирам.

А съществуват и хора, които не ти носят нищо – всеки се сеща за поне един такъв. Онзи, от който като си тръгнеш, си по-напрегнат от преди. Ей такива вредят на онова по-горе.

Освен близки, приятели и колеги, обаче, човек има нужда и от хора, на които просто да се възхищава. Защото успяват в тяхното си нещо и защото го правят със стил. Такива хора винаги те теглят нагоре, без дори да го осъзнават. Аз не гледам влогове (освен тези на Цуро), но обичам да чета. И най-често чета дами, които ме вълнуват с начина си на изразяване, с приключенията си и с виждането си за нещата, което дори понякога да е различно от моето, винаги е интересно за четене – @mint.stories; @bibons; @darostinta; @mademoisellie_ & ipsrym. А има и една, която ме накара и да слушам – @nia.faye – или порно гласът от @themintpodcast. Признавам си, че първия епизод си пуснах основно заради нея, а впоследствие станах фен на цялото трио.

Не се взимай твърде на сериозно

Това има ли нужда от обяснение? В живота или си заобиколен от личности, които са се взели много насериозно или ти си такъв. Така че, ако не познаваш поне един такъв човек, то прочети заглавието на точката отново. Нищо, никога, не е на всяка цена. Винаги има някой, който е по-добър от теб. Винаги ще има човек, който изглежда по-добре от теб. Има и такъв, който е по-умен от теб. И тия хора не са илюзорни човеци от другия край на планетата, а са някъде наоколо. Та, огледай се, защото светът не се върти около една личност и всъщност никой не обича да слуша все твоите истории и O, GOD, DAMN IT, не всички са на твоето мнение по всички въпроси и е доста зряло да не им се сърдиш за това. Светът става много по-реалистичен и хубав, когато хората са чил и хвърчат в небесата само по време на полети или скок с парашут. Обещавам!

Не спирай да мечтаеш

Ама никога. Ако баба ми има мечти и обмисля как да ги осъществи, значи ти нямаш оправдание. И няма такова нещо като нереалистични мечти – те се превръщат в такива, само ако ти го решиш. И тук не говоря за блянове като този да се превърнеш в милионер. Никой милионер не е мечтал за пари и парите не са мечта, а средство. Мечтай, работи и се цели високо. Дори и да не сбъднеш мечтите си, то ще бъдеш пример за децата си.

Не търси под вола теле

Макар и в ДНК-то на 99,9% от женското съсловие това да е вродено, то поне се старай да го избегнеш или да не го повтаряш. Първо, че е излишно, второ, че не е приятно и трето – Айде нЕма нужда! Не го правете в 2020-та и ще си подарите една година без абонамент за сок от филм, който попринцип излиза много скъпо. Знам от личен опит. Ако имах право да добавя един смъртен грях, то той щеше бъде дребнавостта.

П.С. Би ми било интересно да добавите в коментарите и вие по един 😀

Не бъди негативен

Кофти е за околните, кофти е за вас и обикновено е яма, от която няма излизане. И не говоря за някакви моментни състояния, в които просто всичко изглежда отвратително и просто имаш нужда да си хейтнеш, за да ти мине или за превъртените очни ябълки, когато усетиш ненормален over excitement. Говоря за всяко негативно включване в иначе позитивни разговори, всяка липса на вяра, на нови идеи, на себеуважение и респект и въобще всички mood killer-и, които просто тровят всичко и всички. Винаги ама ВИНАГИ има и нещо позитивно от всяка ситуация. Дори и то да е под формата на ирония или сарказъм. Честна дума!

Не разхвърляй

Особено в душата си. Аз си имам мое разбиране за света, според което подреден дом = подредена душа. Защото домът е отражение на личността и няма жив човек на този свят, който да ме убеди, че разхвърлената стая не го депресира поне малко, дори на подсъзнателно ниво. Та, старай се да поддържаш душата, ума и пространството, в което пребиваваш чисто и подредено, без излишни неща. За мен вдъхновение по темата е Marie Kondo, чиито идеали споделям, но прилагам поетапно, защото и аз като по-голямата част от хората имам вродена нужда от съхранение на излишни вещи и мисли.

Не живей за хората

Човек живее по-лесно със себе си, когато е съвестен към околните. И това е съвсем достатъчно – да бъдеш съобразителен, да си замълчаваш понякога, да гониш баланса във взаимоотношенията. Но никога няма да срещнеш одобрението на всеки. Прост пример: На мен не всички са ми симпатични и затова не очаквам аз да съм симпатична на всички. Надявам се да е така поне с хората, които са ми важни, но ако не е – съдба! Живей разумно, бъди добър, но единствения одобрителен поглед, който е важно да получиш в този живот и във всеки следващ е онзи в огледалото. Нека останалите не те тромозят толкова.

Не храни очаквания към никой

Има един единствен човек, който знае какво наистина искаш и това си ти. Не очаквай от другите да редят карти таро, да хвърлят боб, да пишат до извънземни култури или да звънят на маг Цуро, за да реагират точно така, както ти искаш. Съвсем малка (разбирай 12ти клас) разбрах, че ако човек иска нещо, то той трябва да си го каже съвсем откровено. А ако другия не може или не иска да ти го даде, ще разбереш чак след като знае от теб. Разбира се, че е чудесно, когато някой ти прочете мислите, но не е реалистично да се случва всеки път и никой (нито майка ти, нито децата ти, пък камо ли мъжа ти – защото намеците не сработват с тяхното устройство) не ти е длъжен.

10-тата НеРезолюция оставям на теб.

Защото аз не разбирам от всичко и не се смятам за гуру в човешките взаимоотношения. Имам някакъв си 24-годишен опит и около 3763 истории на приятелки, но… какво ли знам аз.

Надявам се с този текст да съм те позабавлявала. Ако не – то поне да съм те накарала да се замислиш.

Весела Нова Година!