Заглавието е вдъхновено от това как оживяхме един дълъг уикенд в Белград, точно повреме на двубоя между Партизан и Манчестър Юнайтед. 😀
Истината е, че откакто планирахме пътуването, та чак до пристигането си в апартамента не знаехме за това велико събитие и то така и не се отрази на престоя ни (почти).
Ще започна от това, че винаги съм харесвала сръбския език. Хем близък до българския, дотолкова доколкото да успяваме да се разбираме някак, хем супер далечен и непознат. Хем колоритен и красив, хем грубоват и забавен. Много ми беше важно и да си купя българо-сръбски разговорник.
Точно в Белград пък исках да отида, защото преди няколко години бях гледала снимки от техния зоопарк и ми се стори като нещо извънземно, което трябва да посетя.
В крайна сметка нито взех разговорник, нито влязох в зоопарка, но в Белград бях! 😀
И понеже обожавам структурираните постове и въобще „Pros&Cons“ концепцията, следват плюсовете и минусите на сръбската столица, отразени през моя поглед:
Красотата на Белград е в:
+ Заведенията! Няма да се изхвърля ако кажа, че дори в Рим не съм виждала кафета, ресторанти и барове с толкова много цветя в саксии. Между 24 и 27 октомври си беше съвсем подходящо да сядаме навсякъде навън и да се радваме на невероятната обстановка – београдчаните определено влагат много в атмосферата на заведенията си.
+ Храната! Факт е, че се изморявахме много от дългото ходене, но при всяко сядане за похапване, оставахме изключително доволни. Всичко е много вкусно, порциите са огромни, храната е доста по-евтина. Въобще смятам, че в Белград си заслужава да се хапва навън и заведенията в повечето случаи бяха доста пълни. Тук също правиш резервация за всичко, но често се случва да оставам с горчив вкус в устата от съотношението цена х качество.
+ Обслужването! Хората не са просто мили и отзивчиви – те са професионалисти. Тук може да засегна много българи, работещи в сферата на обслужването, а и темата е многокомпонентна, но е факт.
+ Абсолютно навсякъде има опция за плащане с карта! Голямата разлика във валутите може да бъде много объркваща, затова по-добра опция е плащането с карта – хем лесно се проследява, хем не се ангажираш с хартии.
+ Многото и невероятно красиви графити из целия град!
Това, което не ми хареса е:
– Твърде трудното паркиране – бяхме отседнали в апартамент в центъра и освен на платени паркинги, въобще нямаше къде да се паркира (дори и на зона). В тази точка ще сложа и ужасния трафик в нелогични часове и кофти поведение на шофьорите – моят съвет е да не тръгвате с кола изобщо. Има опции за наемане на моторче или кола за някой друг час. И пешеходците не са на почит, както в Турция – пазете се 🙂
– Мръсотията и сивотата. Не знам дали просто попаднахме на такъв период, но въздухът беше много тежък. Някъде четох, че противно на очакванията Белият град (б.р. Белоград) е най-сивото място в Европа – не е чак така, но определено ни накара да оценим повече София.
За какви места ни стигна времето?
Няколко дни преди да заминем, един добър човек ми изпрати публикацията на Биби за Белград – от нея взех много вдъхновение и ме извинете ако се повторя с някои от нещата, за които споделя тя.
Наехме си симпатично апартаментче през Booking (слагам линк към него). Домакиня ни беше Душица, която си е истинска душица – дойде, обясни ни всичко за апартамента и ни помоли да и пишем при каквато и да е нужда от съдействие за качествено разглеждане на града. Беше ни посрещнала с надпис „Добре дошли“ на дъската и това беше първото, което видяхме, защото апартамента се отключва с код и всъщност ние я чакахме там. Няма предаване на ключове и тем подобни дискомфорти. Мястото е на кръстовището на двете най-ключови места в Стария град – ул. Cetinjska 15 и ул. Skadarlija. Първото е паркинг, заобиколен от всички страни с барове и ресторанти – много актуално място сред младите,
а второто е една от най-туристическите и красиви улици на града – и двете трябва да се видят!
Първия си ден отдадохме на Ada Ciganlija – белградският плаж на който в края на октомври видяхме сумати хора по бански и шоколадов тен. Водният басейн е езеро, а от двете му страни има ивица със заведения и будки които са в разгара си през лятото, но и след края му успяхме да намерим къде да хапнем с гледка.
Всъщност мястото е огромен парк, много подходящ за разходка, пикник или street тренировка – имат един много интересен уред (нещо като скрипец), чиито тежести представляват… автомобил ама истински – представям си колко надъхва идеята да можеш да издърпаш кола 😀
През втория си заложихме на обиколим града, което става най-лесно и приятно пеша. И да не искаш, стигаш до белградската Витошка – ул. Kneza Mihaila. В някоя от нейните пресечки е най-вкусният натурален сладолед (бори се наравно с джелатото в Рим) от Moritz Eis, а пак в този район е ресторант Kolarac, който ни спечели с вкус, а персоналът му – с отношение.
Стигнахме и до Kalemegdan – турското наименование на Белградската крепост. От върха и се вижда как се сливат две реки Сава и Дунав. Вижда се, обаче само, ако няма стелеща се мъгла от замърсения въздух 🙂
Навръщане от там се пада и Белградския зоопарк, заради който исках да отидем там и в който така и не влязохме, защото реших, че ще ми внесе повече тъга, отколкото щастие. Въпреки това, ако сте фенове, отидете – знам, че има голямо разнообразие от животински видове.
А още по-надолу е и Fat Boys Food – Food for the body is not enough, there must be food for the soul. Дамите изобщо да не се чувстват дискриминирани, ами да отиват!
Третият ден беше за безтегловни разходки. Белград има невероятно впечатляващи масивни сгради – театри, посолства, музеи и пр. А също разполага и с много добри брънч места! Едно от тях е Red bread – голямо изобилие и какви ли не невероятни вкусове и съчетания!
Поспрете и на „Al Pachinka“ – будка за каквато разновидност на гофрети и палачинки се сетите и Velika Skadarlija – ресторант за традиционна сръбска кухня, поднесена със стил. И въобще – позволете си да не мислите толкова какво ще видите и от къде ще минете, а чувствайте и си дайте глътка въздух от overthinking. Да, дори и мръсния въздух е по-полезен от това.
Имам чувството, че всички млади страдаме от FOMO (fear of missing out) – поне за себе си съм сигурна – и много имам нужда от такива моменти. На едно обикновено #нищонеправене с любим човек.
За да сте винаги в крак със събитията в столицата на Сърбия, следете Still in Belgrade.
