Weekend in London – Dreamland By Deya

В самия край на ноември прекарахме 2 дни в столицата на Англия – старинният и красив Лондон.

Пристигнахме късно вечерта в петък и след като се преборихме с безбройните линии на метрото, се добрахме до къщата на наш приятел. До този момент и двамата с чичо ви Любен не сме пътували много на северозапад от България и бяхме много впечатлени от архитектурата на пръв поглед. Осъзнах в какъв свят живеем днес и колко трябва да сме благодарни – говорейки чужд език и притежавайки гениалното творение наречено SmartPhone + GoogleMaps, успяхме да преминем през един цял непознат град и да стигнем на точен адрес!

Вечеряхме най-вкусните препечени филийки с бъркани яйца и домати, честно! Не знам дали бяхме просто гладни, но…

Винаги съм си мечтала да живея в една от онези къщи на два етажа (колкото и заплашителни да излгеждат стръмните стълби след 2 чаши вино), така че почти се почувствах вкъщи, благодарение на гостоприемните ни домакини – беше си един хаус по Лондонски ама хубав.

Закусвахме английска закуска и кафе американо и се отправихме на дълго приключение из града. Първо видяхме Биг бен – облечен целия в скеле.

Бил така от няколко години, но поне циферблата се виждаше и като че ли това, че е в ремонт не спираше хилядите хора да се струпват по моста. E, все пак се вредих за една снимка пред всеизвестното London Eye…

И до там спираме с туристическите забележителности – време е да усетим атмосферата и да се почувстваме част от забързаното ежедневие в никога неспящият град.

Разходихме се из #TateModern и пихме по едно жестоко лате, наслаждавайки се на гледката от последния етаж. Може би ако не беше вечно облачно и снимките щяха да се получават по-добре, но… това е Лондон, нали? Някак си, когато си там приемаш това нещо с облаците и ранното смрачаване без да се усетиш.

Вече по тъмно в 16:30 следобядвахме в ливански ресторант и бяхме единствените, които си поръчаха айрян 😀

Разхождахме се из винтидж магазини, купихме си магнит за колекцията и не бързахме за никъде, както обикновено правим като сме просто туристи. Пихме най-жестоката топла напитка в Dark Sugars – горещ шоколад, а отгоре огромно количество настърган бял, млечен и черен шоколад <3

Вечерята беше в домашна атмосфера, а след това с чичо ви Любен бяхме на парти в другия край на Лондон – жертвахме над час и половина да стигнем и още поне половин да се доберем до вътре, за да се сетим колко кофти е английската публика (сега чичо ви ще ме убие, че споделям и негативното, но така си беше). Музиката беше супер, очаквах малко повече от атмосферата на studio 338, но пък получават моите адмирации за градината. Изкарахме около 2 часа и нещо и си излязохме посинени и прочие.

Неделя сутрин я прекарахме в събиране на багажи и един английски pub, в който ни сервираха wow закуска и чай и към обед потеглихме към летище Stansted (което адски ме впечатли с всичките си малки, но безброй магазини и то все на готини брандове), където изхарчих последните насъбрани монети, а накрая чакахме половин час да преровят на Любен багажа, защото от добрина ми беше прибрал козметиката… 😀

Кое най-много ми хареса в Лондон?

1. Автобусите на два етажа! Возих се максимално многоо пъти и то на първата седалка на втория етаж. Позволяват ти да използваш времето на дългото пътуване за запълване на съзнанието с приятни гледки и архитектурни красоти.

2. Архитектурата – нищо излишно и цветно не може да се строи и някак ми се струва адски подредено и instagrammable.

Кое ми направи впечатление?

1. Най-скъпото нещо за нас беше транспорта. В хранителните магазини и дори клубовете, цените са повече от нормални (да не кажа, че пих голяма водка с редбул за 10 паунда, което е много по-евтино от заведенията в София), но за транспорт за един уикенд сме оставили над около и над 50 паунда.

2. Хората са много цветни и никой никъде не judge-ва. От друга страна на мен ми дойде малко в повече лигавенето вътре във влаковете на метрото и цялата тази несдържаност при по-младите (- said old cat lady).