Аз съм от онези хора, които обожават да се наслаждават на родните красоти! А между другото, те изобщо не са малко! И не, изобщо не отхвърлям пътешествията по света, но вярвам, че в България има стотици места, които заслужават да бъдат посетени и преоткрити. Именно заради това в DreamlandbyDeya има специално място за красиви снимки и съвети за локации, които трябва да посетите в БЪЛГАРИЯ!
Винаги, когато ми останат накуп няколко свободни дни, хващам най-необходимото за един ползотворен трип и тръгвам на пътешествие из красивата ни страна.
Днес ще те занимая с малка частичка от североизтока. Започнахме с любимото ми заведение във Велико Търново, с гледка към Паметника на Асеневци и Царевец, а след това продължихме към Варна.
Точно по това време миналата година се влюбих в морската ни столица, виждайки и нос Калиакра, резерват Яйлата, крепостта Овеч, китните пътечки на Боженците и Соколския манастир(дано не пропускам нещо).
Може би не споменах, че любовта ми към морето е толкова силна, че почти винаги е предпочитана дестинация. А през пролетта е даже милион пъти по-красиво!
Нос Калиакра е много посещавано място през летния сезон и може би това е причината да се пълни със сергии на които аз лично не съм фен. Посещавайки го през април или май ще избегнеш всичко това и може би дори ще имаш късмета да те посрещне и съпроводи прекрасният красавец – Тоше(нямам идея защо го кръстихме така). Миналата година той беше така добър да ни заведе до арката на върха на носа и ни остави да се насладим на гледката насаме! Изключителен симпатяга, който заслужава да бъде показан!
Нос Калиакра е изключително зареждащо и вълшебно място, затова горещо препоръчвам да бъде видян точно през пролетта. Ако не си го виждал досега не искам да ти губя времето с любовни обяснения, а просто да те оставя да се насладиш сам! Ако си бил там – също!
Резерват Яйлата е от местата, които освен с красива природа са богати и на история. Богат е на незаменима флора и фауна! През него преминава и пътя на прелетните птици Виа Понтика.
През април, както се досещаш, резервата е пуст. Касите не работят и почти не може да видиш други посетители, т.е. няма кой да обясни какво ще видиш и откъде трябва да минеш. Затова, за да не допуснеш нашата грешка и да скъсиш обиколката си ненужно, ще ти кажа, че резервата се простира на площ от цели 300 декара! И всеки един от тях си заслужава! През лятото направих пълната обиколка, осъзнавайки, че тези красоти са просто частичка от цялото.
Там може да видиш не само 60-метрови скали, в които на пролет морето само се гали, а и първите пещерни жилища, скални некрополи, реставрирана ранновизантийска крепост(за която мненията са разностранни, но аз обожавам), скалната църква “ Св.Св. Константин и Елена”.
Препоръчвам да не се притесняваш да се отбиваш от основните пътеки – там се крият най-приказните гледки. И особено, преди да стигнеш до крепостта, отбий в ляво и ще откриеш стръмната пътечка, която води до самия бряг на морето! Чувството наистина е добро!
След задължителната разходка в морската градина на Варна и едно #суперсвежо кафенце на плажа…
Се отправихме към до този момент непознатата за мен местност Провадия и крепостта Овеч(или българската китайска стена). Качвайки се по стръмните стълби (от източната порта), осъзнавах колко време е чакало това място, за да го открия! А тези локации са толкова много!
Вървейки по крепостта отдясно се открива недокосната природа и зеленина, а в ляво е градчето, натрупано с къщички. Дивото срещу цивилизацията – само на метри разстояние. Страшно ми хареса и горещо препоръчвам!
Не прекратявай разходката веднага след дървения мост! Продължавайки напред пътечките водят до платото Табиите. Историята на мястото е изключително интересна и ако се поинтересуваш от нея, може да попиташ симпатичните младежи на входа. Така ще си направиш не само красива разходка, а и ще знаеш на каква земя си стъпвал…
На същата вечер трябваше да останем в село Боженците. Имай предвид, че извън летния сезон вероятността да останеш без вечеря е огромна. Та така, пропътувахме отново пътя до Габрово, който беше осеян с охлюви (а ние – стресирани да избегнем всеки един от тях с колата) и вечеряхме полу-фабрикатни палачинки с каквото друго намерихме в магазина… Не прави това!
През деня Боженците е прекрасно място с вкусни кръчменца, екопътеки, приказни къщи и гальовни котки… Какво повече бих могла да искам?
Малко са хората, които не са посещавали Етъра поне 2 пъти в живота си (и аз съм в това число) и именно заради това, този път реших да пропусна, за да продължим нагоре в планината(само на 4км разстояние от него) до Соколския манастир. Пътят е 50 на 50 екстремен, особено, когато е влажно, но на върха те очаква китен, поддържан с любов и грижа девически манастир, който е действащ от цели 184 години! Там се намира и известната Соколска чешма, която е дело на първомайстора Никола Фичев.
Прекрасното трипче, завърши с преспиване в Казанлък. Макар и да не съм фен на аромата на българската маслодайна роза, тя определено е значима част от богатствата на България, с които се гордея.
A must have за това пътешествие или съвети за това без какво да НЕ тръгваш:
1.Топъл пуловер – когато залезе пролетното слънце си е направо зима.
2.Най-удобните кецове, които ти се намират – все пак не отиваш на моден подиум.
3.Раница – освен, че през последната година тя е супер тренди аксесоар, щети бъде и много полезна.
4.Запаси с храна (сандвичи, кроасанчета и пр.) за кризисни състояния. Такива има.
5.Зарядно за кола за смартфончето – дори и да не си от хората, които си правят снимка на всеки ъгъл, то поне може да си този, който ги снима…
6.Свежо настроение и приключенски дух – задължителни!
Благодаря ти за отделеното време и се надявам да съм била и полезна за бъдещи планирани и непланирани пътешествия. Следват изненади, които ме отведоха до място, което никога не съм смятала,че ще посетя! Очаквам те отново тук, dear dreamer. <3