Дойде време да разкажа и за това малко, китно островче, което посетихме в края на Септември (16-21).

Избрахме го, защото е сравнително близо (ок.380км от София) и така попадна то на първо място в бъдещия ни лист от посетени острови по света 😀

Остров Амулиани се намира на 3км по вода от Трипити, между Ситония и Атон. До него стигнахме с ферибот, който идва на всеки час в активния сезон – Юли-Септември. Препоръча ми го моя приятелка, която ни разказа за атв-тата под наем, красотите му и дивата му, неопетнена обстановка. Там срещнахме много други българи, живеещи и почиващи, а редом до гръцкото знаме, винаги гордо стоеше и българското.

Мястото, което избрахме за своя престой беше Agonissi Resort, който изглежда в пъти по-зле на снимките в Booking и съвсем впечатляващо на живо. Къщичките са в типичното бяло и синьо, а отвътре атмосферата те връща няколко десетилетия назад и на мен лично, чувството ми хареса много. Изключително чисто и уютно място.

При пристигането ни след обяд се оставихме на вкусна салатка в комплекса и почивка на частния им плаж, който е по-скоро камънист, и макар и да предлагат безплатни чадъри и шезлонзи, в следващите дни избирахме други.

За следващия ден избрахме Alike beach и по-точно beach bar Savana, който е малко по-отдалечен от центъра на селото и до него се стига пеша или с едно от автобусчетата, които развеждат из всички местни плажове. Определено най-синият плаж на острова! Прекарахме един цял ден там, мърдайки се само до водата и до бара за хапване 😀

На третата сутрин с нетърпение се запътихме към атв-тата под наем. Отдават се само на едно място в центъра на селото, така че няма как да сбъркате. Работното време е от 10:00 до 21:00ч и когато наемете возило, то то е ваше за следващите 24ч. Ние го наехме за 35евро без включено гориво, а то излезе около 6евро. На цялото обикаляне – може би минахме 3-4 пъти през всички места на острова, това си е направо без пари 😀 Няма да се опитвам да обяснявам усещането – на мен безкрайно ми допадна като любител на силните изживявания. Караш с 30 – чувстваш го като с 200 😀 Така отдадохме необходимото внимание на всички плажове, а се застояхме най-вече на Karagatsi beach. Имат вкусна храна и прекрасен плаж. Обслужването, обаче, по-скоро не ни допадна, както и факта, че не разполагат с тоалетна, но определено е must see.

*Бензиностанцията за зареждането (силно казано бензиностанция) не винаги разполага с гориво и тогава собствениците сами преливат и таксуват по тяхна преценка.

П.С. Щом наемете атв – носете си каските! Не се правете на герои, освен че спират пясъка и вятъра в очите, могат да ви спасят и от сериозни наранявания в случай, че не сте предпазливи. На другия ден и мен ме боля врата от тежестта, но… safety first!

Четвъртия си ден също прекарахме в пълен айляк на плажа, събрахме много тен и почти не се мазахме със слънцезащитно мляко, заради което изгоряхме за 358-ми път тази година.

След часове дебати, на петия ден наехме моторната лодка. Струваше ни 40 евро наемът за цял ден (от 9:00 до 17:00ч) – взехме нашата от морячетата, които се намираха най-близо до комплекса ни – като идвате от центъра към комплекса ще ги видите отляво. И след подробна инструкция Любен я подкара. Обикаляхме острова отвън и се спирахме по малките островчета, които го заобикалят. На едно от тях има таверна и бийч бар и е някак привличащо, че до тях се стига само по вода, а има толкова хора. Аз дори се престраших да скоча в дълбокото – нещо, което попринцип никога не правя – и се почувствах безкрайно свободна и лека. Видях множество friendly рибки и зимйорки. Дори покапитанствах и усетих мощността на лодката и тази на водата, също. Насладихме се на слънчевите лъчи, които не парят толкова, когато си насред нищото във водата и си пожелахме един ден да имаме малка яхтичка.

В последния ни ден посетихме най-instagrammable бара на острова – Grypos beach bar и най-накрая успях да ви го заснема под подходяща светлина!

Изкарахме си една незабравима седмица на острова, който няма (нужда) от полиция. Любен веднъж ме изгуби в морето и помисли, че съм се удавила. След това загубихме ключа за атв-то и го намерихме недокоснат след 100 часа обикаляне. И всичко това, в случай, че си помислите, че сме изкарали почти скучно! 😀

Ядохме вкусен сладолед, държахме се за ръка и никога за никъде не бързахме… Щастливи спомени, щастлива Дея.