Over the world

Островът, който няма (нужда) от полиция – Ammouliani island, Greece

Дойде време да разкажа и за това малко, китно островче, което посетихме в края на Септември (16-21).

Избрахме го, защото е сравнително близо (ок.380км от София) и така попадна то на първо място в бъдещия ни лист от посетени острови по света 😀

Остров Амулиани се намира на 3км по вода от Трипити, между Ситония и Атон. До него стигнахме с ферибот, който идва на всеки час в активния сезон – Юли-Септември. Препоръча ми го моя приятелка, която ни разказа за атв-тата под наем, красотите му и дивата му, неопетнена обстановка. Там срещнахме много други българи, живеещи и почиващи, а редом до гръцкото знаме, винаги гордо стоеше и българското.

Мястото, което избрахме за своя престой беше Agonissi Resort, който изглежда в пъти по-зле на снимките в Booking и съвсем впечатляващо на живо. Къщичките са в типичното бяло и синьо, а отвътре атмосферата те връща няколко десетилетия назад и на мен лично, чувството ми хареса много. Изключително чисто и уютно място.

При пристигането ни след обяд се оставихме на вкусна салатка в комплекса и почивка на частния им плаж, който е по-скоро камънист, и макар и да предлагат безплатни чадъри и шезлонзи, в следващите дни избирахме други.

За следващия ден избрахме Alike beach и по-точно beach bar Savana, който е малко по-отдалечен от центъра на селото и до него се стига пеша или с едно от автобусчетата, които развеждат из всички местни плажове. Определено най-синият плаж на острова! Прекарахме един цял ден там, мърдайки се само до водата и до бара за хапване 😀

На третата сутрин с нетърпение се запътихме към атв-тата под наем. Отдават се само на едно място в центъра на селото, така че няма как да сбъркате. Работното време е от 10:00 до 21:00ч и когато наемете возило, то то е ваше за следващите 24ч. Ние го наехме за 35евро без включено гориво, а то излезе около 6евро. На цялото обикаляне – може би минахме 3-4 пъти през всички места на острова, това си е направо без пари 😀 Няма да се опитвам да обяснявам усещането – на мен безкрайно ми допадна като любител на силните изживявания. Караш с 30 – чувстваш го като с 200 😀 Така отдадохме необходимото внимание на всички плажове, а се застояхме най-вече на Karagatsi beach. Имат вкусна храна и прекрасен плаж. Обслужването, обаче, по-скоро не ни допадна, както и факта, че не разполагат с тоалетна, но определено е must see.

*Бензиностанцията за зареждането (силно казано бензиностанция) не винаги разполага с гориво и тогава собствениците сами преливат и таксуват по тяхна преценка.

П.С. Щом наемете атв – носете си каските! Не се правете на герои, освен че спират пясъка и вятъра в очите, могат да ви спасят и от сериозни наранявания в случай, че не сте предпазливи. На другия ден и мен ме боля врата от тежестта, но… safety first!

Четвъртия си ден също прекарахме в пълен айляк на плажа, събрахме много тен и почти не се мазахме със слънцезащитно мляко, заради което изгоряхме за 358-ми път тази година.

След часове дебати, на петия ден наехме моторната лодка. Струваше ни 40 евро наемът за цял ден (от 9:00 до 17:00ч) – взехме нашата от морячетата, които се намираха най-близо до комплекса ни – като идвате от центъра към комплекса ще ги видите отляво. И след подробна инструкция Любен я подкара. Обикаляхме острова отвън и се спирахме по малките островчета, които го заобикалят. На едно от тях има таверна и бийч бар и е някак привличащо, че до тях се стига само по вода, а има толкова хора. Аз дори се престраших да скоча в дълбокото – нещо, което попринцип никога не правя – и се почувствах безкрайно свободна и лека. Видях множество friendly рибки и зимйорки. Дори покапитанствах и усетих мощността на лодката и тази на водата, също. Насладихме се на слънчевите лъчи, които не парят толкова, когато си насред нищото във водата и си пожелахме един ден да имаме малка яхтичка.

В последния ни ден посетихме най-instagrammable бара на острова – Grypos beach bar и най-накрая успях да ви го заснема под подходяща светлина!

Изкарахме си една незабравима седмица на острова, който няма (нужда) от полиция. Любен веднъж ме изгуби в морето и помисли, че съм се удавила. След това загубихме ключа за атв-то и го намерихме недокоснат след 100 часа обикаляне. И всичко това, в случай, че си помислите, че сме изкарали почти скучно! 😀

Ядохме вкусен сладолед, държахме се за ръка и никога за никъде не бързахме… Щастливи спомени, щастлива Дея.

3 thoughts on “Островът, който няма (нужда) от полиция – Ammouliani island, Greece

  1. great post, very informative. I’m wondering why the other specialists of this sector do not notice this. You must continue your writing. I am confident, you have a huge readers’ base already!

  2. Undeniably consider that which you said. Your favourite justification appeared to be on the internet the easiest thing to have in mind of. I say to you, I definitely get irked whilst folks think about worries that they plainly do not understand about. You managed to hit the nail upon the highest and outlined out the entire thing with no need side effect , other folks could take a signal. Will likely be again to get more. Thank you

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *