В началото на лятото ви разказах за приказното местенце на плажа, което близки приятели отвориха за гости тази година.

Тази публикация ще бъде посветена отново на мечтаната почивка на каравана, но този път на Къмпинг Градина – случайно или не – най-популярната дестинация за сезона.

Бяхме голяма банда и запазихме две каравани, макар и на разстояние една от друга, пак чрез приятели (линк към страницата прилагам ТУК).

Да, снимките определено завишават очакванията, обаче, да ги видите на живо!

Всяка разполага освен с две спални (поне) и с по едно походно легло под закрит навес, хладилник, телевизор, бойлерче, кухненски принадлежности, скара, барбекю, котлонче, мивка и всичко необходимо за целодневен айляк – без да се налага да обуваш обувки или да „ходиш“ до плажа. Да не забравя да спомена и банята – доста instagrammable място ( 😀 ) „облечено“ в тръстика. Обществените бани са си направо къмпинговия лукс – чисто нови и постоянно поддържани като изключим уикендите, защото наплива от хора им идва way too much, въпреки че не са никак малко на брой.

Пред нашите каравани освен голяма маса за хранене със столове, бар и хамак, имаше и шезлонзи с навес към тях (видях ги някъде из Jumbo и не бях срещала такива преди), който перфектно скрива главата от силните лъчи, без да прави сянка и на тялото… <3

Къмпингите са онези места, които те освобождават от ежедневието ти – работа, битовизми и въобще всякакви грижи. Същевременно там можеш да видиш и какви са хората в реалния живот. Как?

Самия начин, по който избират да къмпингуват – палатките, караваните – начинът, по който изглеждат отвън и това, което се вижда отвътре. Някои са цветни, пълни с надуваеми играчки и всякакви дреболийки, а други – минималистични, подредени и практични, все едно не се намират на пясъка. Някои са винтидж и си личи колко е вложено в тях, а други издават единственото желание просто да пуснат корени на плажа, без значение от нищо друго.

Всичко, което иска всеки един къмпингуващ е да прибяга 2 метра по горещия пясък и да се озове във вълнуващото се море. А то пък на „Градина“ е пълно с кайтове, уейкбордове и др.

Има едно нещо (или хайде 3), с което къмпингът стана разпознаваем тази година и това са баровете, които работят на пълни обороти.

Dirty Gradina е центъра на Вселената за хаусловърите. Там са дневните партита, чиито бас се чува от километър. Опитахме се да го посетим, дето се вика да знам какво не харесвам 😀 , но неуспешно, тъй като в 14:00ч. на обед не можеш дори да намериш място за единия си крак на дървения дансинг. Лукс е да се добереш до бара, а от опашката за тоалетната леко ми се зави свят. Може би догодина ще стана по изгрев слънце, когато само морските сирени не спят, та да си запазя едно кътче от тази вълшебна земя, която привлича Инстаграм историите на всичките ми познати! <3

След погрома от Dirty трябваше да се успокоим с нещо, а какво по-добро успокоително от хубавата храна? Мястото е Salty food and drinks, менюто е прекрасно, обслужването – също, а цените – от това, което видях са що-годе адекватни! Атмосферата му е смесица от красив гръцки ресторант и морско капанче за хапване набързо.

Петък вечер трябваше да е R&B или HipHop вечер в KiteBar и успяхме да открием маса, което също е цяло чудо. Посрещна ни услужлив човек и ни обслужваше още по-услужлив сервитьор, но не мога да кажа същото за диджея, който каза, че „трябва да умира от скука, за да ми пусне СкандаУ“ (а знаеш колко обичам СкандаУ) и цяла вечер пускаше CoCo Jambo и пр. песни от сватбата на баба ми! Всъщност останахме само до 2:30, но шанса да се върнем не е толкова голям, колкото разочарованието ми.

Когато съм на почивка не държа на всяко хранене да правим ритуални посещения на всички ресторанти наоколо, а само да хапнем набързо. В този случай фаворит ми стана едно капанче „Чайка“ в близост до рецепцията на къмпинга, където собственика е старозагорец, а зад главата му виси тениска „Берое“! Храната е на съвсем нормални цени, а вкусът е един път!

Въобще, когато си далеч от шума и глъчта, можеш да се насладиш изключително много на мястото, станало известно точно с първите две. Да ходиш бос, да чуваш от съседните бани човешките животи, да пиеш джин със спрайт (да, не с тоник), да се храниш само с прясна риба и да събираш слънчеви лъчи докато не се скрият напълно. Да си играеш под вълните, все едно си дете, защото дълбоко в себе си си такова и да се радваш на всички мидички, които ти боцкат стъпалата, защото вече рядко можеш да си намериш такива по нашето Черноморие…