DREAMER'S BLOG

И без „половинка“ пак съм си цяла

Всички сме чували за „половинката“ – искаш или не, все някой ден леличката от 4-тия етаж ще ти подхвърли: „Лорче, имаш ли сега кажи гадже?“.

Ти си още в предучилищната и разбира се съседката се шегува с теб, за да има какво да каже и да стане „смешка“, но на шега или не, винаги от ранна детска възраст в съзнанието ни се набива идеята, че търсенето и намирането на „половинката“ е основна цел и смисъл на човешкия живот.

Лично аз съм бунтарка. Още от тренировките по спортни танци не изпитвах неудобство, че нямах свой партньор, а на няколкото сватби на които присъствах като дете и след това тинейджър, никога не усетих „крещящата нужда“ да ме канят на танц. Просто танцувах с малката си сестра и се забавлявах.

С напредването на годините обаче, интереса и очакванията на всички около теб расте. Все по-често майка ти се услушва с кого говориш, какви планове кроиш, а баща ти чака до среднощ да се върнеш от поредното излизане… До някъде ги разбирам родителите в това отношение – надяват се, че ако си хванеш „добро момче“ то ще те пази, ще се грижи за теб и ще им е една идея по-спокойно като си лягат вечер. Бабите и дядовците пък, остаряват, и започват да мечтаят за внуци на глас, нищо че ти си още на 20, а годината е 2018-та.

Докато се усетиш, братовчедка ти в 10 клас има двугодишна връзка, а ти още се чудиш как така си станала на 25 като все още изживяваш лудите 18…

Стигмата, че „ти е дошло времето“ не пропуска никого, а общоприетите норми, често са причина много от нас да започват връзки, които е трябвало да бъдат туширани още в зародиш и още по-лошо, да се примиряват с връзки, които не ги правят истински щастливи, единствено от страх, да не останат сами.

САМ – колко плащешо звучи наистина…

Истината, приятелки, е че ДА – ние хората сме социални животни и имаме емоционалната нужда от тъй наричаната „половинка“, особено в етапа от живота, в които всичките ни приятели се загаджват и изпоженват, родителите ни остаряват и най-вече ни омръзва постоянното търсене и лутане и искаме просто да седнем вечер и да си разкажем деня на някого и после да заспим гушнати, НО не забрявяйте че и следното е вярно – човек сам се ражда и сам умира.

Всеки от нас разполага с определен период от време да изживее живота си с когото иска, както иска… та наистина ли мислите, че имате време за губене, задоволявайки чужди очаквания за едничкия си живот?

Наистина ли сте съгласни да сте подвласни на обществени разбирания и неписани правила, ако те не ви карат да се чувствате душевно удовлетворени?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *